Имаме новина!
Строим завод за отпадъци.
Огромно "постижение" за нашата столица.
Новината "кърти" във всички медии.
Новината по всички медии преминава някак си така, ентусиазирано, приповдигнато, някак си по-комсомолски. 
Какво обаче минава покрай нашите уши, какво не разбираме и какво не осъзнаваме.
Заводът е нещо необходимо, заводът е нещо задължително.
Етапите на механично сортиране, сепариране и т.н. звучат обнадеждаващо.
Къде обаче е огромният проблем!
Той е в онези тонове отпадъци или така наречения RDF, който остава след извършената сепарация и който "умниците" са решили да изгарят в ТЕЦ София.
Безумци.
Препоръчвам на всеки един от вас да напишат в търсачката на гугъл ключовите думи "диоксини" /dioxine/, "фурани" /furane/ и RDF. 
Прочетете внимателно за тези хлорорганични съединения, които се емитират /изхвърлят/ във въздуха при изгарянето на отпадъците, онази част от отпадъците, която остава след етапите на сепариране и не подлежи на разделяне на отделни фракции..
Дори при изгаряне в специализирани инсинератори тези емисии са налични, а какво остава за изгаряне в пещи на ТЕЦ.
Толкова ли беше трудно този отпадък да се депонира в предварително изградено депо.
Тук става дума за малки обеми отпадък.
Къде са псевдоеколозите сега, или тяхната основна грижа отново са мечки и бездомни псета?
Кой ще бъде отговорен за замърсяването на въздуха в София с тези токсични и силно отровни органични хлорсъдържащи съединения?
КОЙ?