Прочетен: 7059 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 15.12.2009 11:30
Пиша този постинг с един спомен за едно мое преживяване. Случи се преди три години. Един мой приятел ми звънна и ми предложи да направим един ПРЕХОД. Едно изкачване до едно от най-красивите и недокоснати от "човекът -свиня" места в цяла Европа. Не знам дали се досещате, но той ми предложи да отидем до Седемте рилски езера. Не съм от най-запалените планинари, но съм човек, който цени природата и се съгласих. Посъбрахме багаж и четири човека се метнахме в колата. Избрахме по-стръмния вариант за подход към езерата. Ходехме буквално по пресъхнали сезонни планински дерета. Уникално като усещане. След около 3-4 часов преход пред нас се разкри гледка, от която на човек може да му секне дъхът. Там прсто е друг свят, това е място, на което човек изключва съзнанието си в буквалния смисъл на думата......................................................................END
Господата откриват лифта, режат ленти и се снимат с този апоГЕЙ на човешкото техническо достижение. Подписаха смъртната присъда на Седемте рилски езера.
И сега по същество. Коя безумно проста селска тиква, разреши да се изгради лифт до Седемте рилски езера? Кой тъпанар алчен за пари си сложи подобен грях на душата и подписа смъртната присъда на седемте рилски езера? Този лифт от Паничище е убиец. Той бавно и мъчително, ще унищожава нещо, което няма цена. Сега горе свобдно ще се качват хора, които нямат съзнанието да пазят, защотото само хора с подобно съзнание можеха да направят този 3-4 часов преход. Сега горе ще се качват "хора-свини", чийто инстинкт да унищожават и да плюскат е по-силен от инстинкта да създават и да ценят. Много ми е гадно като пиша, трябва да ви кажа, че се вбесявам от подобни неща. Има цяло Министерство на околната среда и водите пълно с безумни чиновници, които проспаха, най-голямото убийство на едно от най- красивите места в България. Вие знаете ли, че сега лятото, там си киснат мазните телеса и смръдливите крака некви дебелаци и простаци. Не не съм краен, сега там се плюскат сандвичи и се палят лагерни огньове безразборно, и се хвърлят боклуци навсякъде. Горе могат да се видят пълчища от народ жаден да види седемте рилски езера. Отвратително. И всичко това скрито под прозвището развитие на някакъв туризъм от някакви измислени кметчета, които си мислят, че в България може всичко да се прави само и само да се печелят пари. Тъжна история е това.
Нещо ужасно разбрах. Имало идеи в "окото" да има водни колела. Представяте ли за каква кретения става дума. Безмозъчни, алчни, и безкомпромистни хора, готови да унищожат всичко, до което се докоснат.
КАПАЦИТЕТЪТ НА ТОЗИ ЛИФТ Е 700 ДУШИ НА ЧАС.............БЕЗ КОМЕНТАР.
А как само го е описал Вазов...........................
Сега съм у дома. Наокол планини
и върхове стърчат; гори високи, диви
шумят; потоците, кристални и пенливи,
бучат - живот кипи на всичките страни.
Природата отвред, кат майка нежна съща,
напява ми песн?, любовно ме пригръща.
Сега съм у дома. Над мен Еленин връх
боде лазурний свод и мен при себе кани;
отсреща Бричебор ми праща здравий дъх
на своите ели и бори великани;
а Царев връх от юг издига се огромен
с плешивия си лоб и царския си спомен.
Сега съм у дома, сега съм в моя мир -
мир въжделен и драг. Тук волно дишам ази,
по-светло чувствувам; свещен, отраден мир
изпълня ми духът, от нов живот талази
нахлуват в мен, трептя от нови ощущенья,
от прясна сила, мощ и тайни песнопенья...
Сега съм у дома, сега съм пак поет -
във лоното на таз пустиня горска, свята;
разбирам на леса любовний тих привет,
на струите шума, на бездната мълвата.
Разменям тайна реч с земя и синий свод
и сливам се честит във техния живот.
Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила.
Световните злини, тревоги са далеч -
за тях е тя стена до небеса турила -
усещам се добър, почти невинен веч.
Духът ми се цери след жизнената битва,
вкушавам сладък мир във песни и молитва.
Сега съм у дома. По часове, благат,
край бистрата река, при звучната? песен,
мечтая ил чета... Ил кат орел надвесен
над бездните стоя, и моят ум фъркат
блуждае в хаоса, до господа отива,
на мирозданьето във тайните се впива.
Сега съм у дома - не съм тук странен гост.
Природата всегда, но буйната природа,
що пълни я живот, шум, песен и свобода,
бе моят идеал величествен и прост
Поклон, скали, води! Поклон, ели гигантски!
Вам, бездни, висоти! Вам, гледки великански!
Сега съм у дома - участник в рилский хор.
Аз тук не се родих - тук бих желал да тлея -
под горский вечен шум - дълбока епопея -
и на Еленин връх под вечно будний взор;
да имам гроб, подир живот-синджир теглила,
в величествените обятия на Рила.
20.12.2011 12:59
<b>Рекламное агентство «ТЕС» Санкт-Петербург </b>- это коллектив творческих людей, которые всегда помогут в организации любых рекламных кампаний. Наше рекламное агентство успешно выполняет взятые на себя обязательства, и благодарные отзывы клиентов - главное тому подтверждение. Обратившись в рекламное агентство "ТЕС", вы почувствуете, что мастерство и профессионализм наших сотрудников – это не вымысел, а реальный факт.
В отличие от других рекламных агентств, рекламное агентство полного цикла “ТЕС” дает гарантию на выполнение заказанных услуг. В случае выполнения не качественной и неудовлетворительной работы, мы переделываем работу за свой счет!
Рекламное агентство «ТЕС» в Санкт-Петербурге достигает максимальных результатов при минимальных затратах.
<a href=http://www.tecspb.ru/promo-akczii.html>промоутеры</a>
<a href=http://www.tecspb.ru/>рекламные агенства спб</a>
<a href=http://www.tecspb.ru/>рекламные агентства спб вакансии</a>
<a href=http://www.tecspb.ru/>рекламные агенства спб</a>
20.10.2012 04:02
20.10.2012 05:26
20.10.2012 09:21
20.10.2012 17:20
20.10.2012 18:34
20.10.2012 20:38
21.10.2012 16:38
22.10.2012 11:18
22.10.2012 14:49
22.10.2012 17:42
24.10.2012 05:20
24.10.2012 09:09
24.10.2012 16:22
25.10.2012 10:34
26.10.2012 09:45
30.10.2012 02:53
30.10.2012 14:50
31.10.2012 10:51
03.11.2012 16:14
04.11.2012 10:52