Убеден съм, че това е доста често дискутирана тема, както в интернет пространството, така и навсякъде другаде в българското общество.
Това е една тема, която на моменти ме кара да крещя и да викам от ярост.
Аз съм еколог по образование и наистина адски много обичам животните, но тук трябва да си зададем въпроса: какво означава да обичаш животните?
Нека започнем от това, имат ли място бездомните кучета в нашия град?  
Аз казвам: Твърдо НЕ.
Ще започна с чисто природолюбителската страна на проблема. Всички ние сме виждали болните измършавели и гладни създания с четири лапи, как обикалят немили недраги нашите улици. Те са малтретирани, тровени, бити, замервани с камъни, премазвани, блъскани и осакатявани от транспортни превозни средства. Хуманно ли е ние като представители на мислещият животински вид,  да допускаме това да се случва? Хуманно ли е да седим и да гледаме безучастно всички тези ужасни неща, които стават с еволюционно утвърдил се като най-близък до нас животински вид, съществуващ в симбиоза с нас от толкова хилядолетия.
Аз казвам Твърдо НЕ.
Тези кучета нямаше да са сред нас, ако не бяхме ние, те не биха съществували дори.
Наслушах се на безумните изказвания на всякакви псевдоеколози, които дори не са си и направили труда да прочетат поне една книжка свързана с екологията и що е то науката екология?
Основната цел на един биологичен вид е неговото собствено оцеляване, и така е от както са се появили първите живи организми на планетата. Да, ние трябва да пазим околната среда, но ние я пазим, защото това ще осигури по дълго нашето съществуване на планетата като биологичен вид.
Не искам да се отклонявам твърде много от конкретния проблем и ще продължа да разисквам по него.
Ужасен съм от броя на случаите с разкъсани хора от бездомни кучета. То не бяха убити хора просто излезли да потичат в градска среда, то не бяха изпонахапани деца до неузнаваемост, убити и разкъсани хора в провинцията просто излезли на приятна разходка. Няма да забравя репортажа с онзи английски емигрант в нашата страна, чиято съпруга беше разкъсана на парчета от бездомни кучета.
Дразня се и от невежеството на някои хора касаещо въпросът: Какво е бездомно куче? Всяко куче без паспорт, без каишка или нагръдник, без платени данъци и регистрация в община Е БЕЗДОМНО. Това тряба да се разбере веднъж и завинаги. Кучезащитниците скачат и казват: Не, тези случаи са с домашни пуснати свободно кучета. Aз казвам: това също са бездомни кучета.
Темата за болестите като кучешката тения и ред други ужасни заболявания пренасяни от тези кучета няма нужда дори да я коментирам, на всички е пределно ясно за какво става дума и колко огромна е тази страна на проблема.
Нашият град е наша зона, това е територия обитавана от нашият биологичен вид, и ако там попадне друг такъв, който застрашава нашето нормално съществуване, то той трябва да бъде отстранен. Задайте си въпроса, какво би се случило с бръмбар попаднал в мравуняк? Може примера за някои да не е удачен, но на мен ми харесва.
У мен събужда смях сегашния метод за решаване на проблема, а именно, кастрация с последващо връщане в, забележете, неговата територия. Що за безумица? Как е възможно изобщо подобна....................не искам да казвам по груби неща.
Ясно е, че някой не иска този проблем да бъде решен, ясно е че някой има сметка той да не бъде решен, но това става с цената на човешки животи и осакатени за цял живот хора. Аз наистина обичам животните, но за мен човешкият живот е на първо място.
И за да не криткувам само, ще предложа и решение, при това няма да откривам топлата вода. Как са решили и продължават да решават този проблем развитите страни? Ужасно просто е. Кучетата се улавят, и прибират в кучкарник, ако до 15 дни никой не осинови или потърси това куче, то бива евтаназирано.
Не пожелавам на никой да види глутница разкъсваща човек или нахапано от кучета безпомощно дете или възрастен човек.
Дано няма повече подобни случаи, защото това е жалко за нас като общество.