Приема ли различните Българинът?

Това е въпросът, на който търся отговор вече близо 15 години. Много ми е трудно да пиша по тази тема, защото винаги съм защитавал българския етнос от най-различни нападки отнасящи се до неговите културни особености. Опитвам се да вярвам, че в по-голямата си част ние сме широкоскроени, възпитани, ЕнтелЕгентни и чистоплътни като повечето човеци населяващи европейския континент. За хигиената и ЕнтЕлекта сега няма да пиша, за тях могат два отделни постинга да бъдат написани. Ще пиша за това, което влагам в определението "широкоскроени". На отсрещния бряг поставям коплексарщината и тесногърдието. Наскоро ми се роди дете, няма да занимавам аудиторията на блог.бг с чувствата и усещанията , които изпитах, когато разбрах, че ми се е родила красива дъщеричка. Какво обаче, ме наведе на мисълта да драсна някой и друг ред относно нашия манталитет. Една вечер седях и зяпах новини, когато на вратата се позвъни. Отворих вратата и видях една съседка, която събира пари за входа, тя ме погледна и ми честити. Последва въпросът: - какво е? момче? момиче?. Аз давайки парите за входа казах: -момиче е. Тя ме погледна и каза: - нищо де каквото такова...............Шок. Аз вдигнах поглед и казах: - какво значение има какъв е полът на детенцето, това е човече като всяко друго бебе. Тя продължи обаче с думите: - аз така го казах, защото си мислех да не би да се ядосваш, че е момиче. Реших да не казвам нищо, а просто да затворя вратата казвайки: - хубава вечер и на теб. Седнах и се замислих. Какви европейски ценности какви пет леБа. Та ние още не приемаме равноправно двата пола, а какво остава за различни народности, етноси или раси. Къде сме тръгнали из Европата.
За миг си помислих, ами хомосексуалистите тях сигурно ще ги приемаме нормално след 200 години, ако изобщо това някога се случи. Сетих се за една моя командировка в Родопите, трябва да споделя, че там по полето само жени работеха. Толкова бяха наведени, че от далеч приличаха на овци. Видях с очите си и натоварена жена с наръч дърва и до нея ходещ мъж с ръце в джобовете, най-вероятно беше нейният съпруг.

 Та там в Родопите в едно китно селце, спряхме да пием кафенце и се заприказвах с един местен жител, който имаше две деца, момче и момиче. И сега кулминацията, за момичето използваше думата момиче, а за момчето казваше детето. Както се казва без коментар. Женският пол не е човек там, дори не е и дете. Замислих се дали това не е заради религиозните особености на местното население. Тогава това обяснение ми се стори логично, но след случката с моята съседка вече не съм толкова убеден.
Готови ли сме да приемем различните?

Готови ли сме когато видим човек, който е висок 1.20 см или 2.30 да не въртим глава след него, все едно сме видели извънземно, готови ли сме да спрем да използваме изразите: "мани го тоя е мангал", "мани го тоя е резняк" или "мани го тоя е педал". Готови ли сме да не затваряме очите на децата си когато покрай нас мине "различен" човек. Мисля, че не сме готови, мисля, че страдаме от адски тежки и дълбоко вкоренени в нас предразсъдъци. Ние отхвърляме яростно различните, независимо дали става дума за тяхна физическа, културна, психическа, религиозна, етническа, сексуална или някаква друга различност. Продължавайки да се "напъвам" да мисля, защотото определено смятам, че не обичам да извършвам тази дейност, реших, че тук се корени злото и тук е генезиса на всичките ни проблеми. Това е причината ние да не припознаваме чуждите проблеми, ние смятаме, че светът се върти само и единствено около нас самите. За това никога не приемаме, нечий друг проблем като наш собствен. Тъжно е, но това е самата истина, ние сме далеч от това, което се зове "европейски ценности". Там никой когато види млад човек с качулка и обеци на носа, не си мисли, че той задължително е крадец или наркозависим. Сетих се, че когато ходих на донаборните комисии, имаше едно момче с доста пиърсинг, уши, нос и вежди, беше съвсем нормален. Та това момче го изпратиха да мине през психиатричния кабинет, който не е задължителен по принцип:))))))))). Както се казва-хайде кажете ми кой е лудия?
Дали някога ще се променим? Може би да, може би не, само времето ще покаже.