Бях във ваканция, когато избухна скандалът, че 11 руснаци са обвинени, че са пратени от разузнавателната агенция на Москва като агенти под прикритие в Америка да събират информация за САЩ и вербуват къртици, които да имат достъп до най-големите ни тайни, пише международният наблюдател на “Ню Йорк Таймс” и трикратен носител на наградата “Пулицър” Томас Фридман. Първата ми реакция беше: Може би това е най-големият подарък, който Америка е получавала от друга страна откакто Франция ни подари Статуята на свободата. Някой все още иска да ни шпионира! Точно когато се чувствахме тъжни и изоставени, руснаците се появиха и ни казаха, че все още си струва да харчат доста пари, за да внедряват хора в нашите организации. Финансова криза или не, някои хора смятат, че ние все още имаме важни данни. Благодаря ви, Владимир Путин! Добрата новина е, че някой все още иска да ни шпионира. Лошата е, че това са руснаците.

Ако ми бяха казали, че току що сме арестували 11 финландци, които шпионират в нашите училища, тогава наистина щях да се почувствам добре – тъй като държавните учебни заведения във Финландия се нареждат на челните места в световните класации. Ако ми бяха казали, че сме арестували 11 сингапурци, които шпионират как работи правителството ни, тогава наистина щях да се почувствам добре – тъй като Сингапур има една от най-ясните и добре работещи административни апарати в света и министрите там взимат около 1 млн. долара годишно. Ако ми бяха казали, че сме арестували 11 китайци от Хонконг, които шпионират как регулираме финансовите си пазари, тогава наистина щях да се почувствам добре – тъй като Хонконг се справя блестящо в това отношение.

Но руснаците? Кой иска да бъде шпиониран от тях?

Ако не са петролът, природният газ и износът на полезни изкопаеми, икономиката на Русия щеше да се е свила дори още повече от сега. Вероятно в момента Москва изнася същите неща, с които търгуваше и по времето на Хрусчов – водка, матрьошки и автомати Калашников. Не, цялата тази шпионска история прилича на мач между някои от легендите в тениса – Джон Макенроу срещу Джими Конър, например – дълго след като са слезли от върха. Почти ти се иска да отместиш поглед от тях.

Освен това ти се иска да кажеш на Путин: Наистина ли не схващаш?

Всичко, което руснаците трябва да искат от нас – истинския извор на нашата сила – не изисква внедряване на агенти под прикритие. Нужда е само туристическа обиколка на Вашингтон, който струва не повече от 10 долара. По-важните неща са в Държавния архив – Хартата на правата, Конституцията и Декларацията на независимостта. Останалото е в нашата култура и може да бъде намерено навсякъде от Силиконовата долина по магистрала 128 до Бостън. Става въпрос за отговорността към личната свобода, свободните пазари, върховенството на закона, страхотните изследователски институти и култура, която прославя имигрантите и новаторите.

Ако руснаците започнат да откриват всичко това и да го пренасят у дома, тогава ние трябва да започнем да ги взимаме на сериозно като съперници. Но няма особени признаци в тази посока. Всъщност, както отбеляза наскоро в свое есе Леон Арон, ръководител на руските изследвания в Американския предприемачески институт за изследване на публичната политика, президентът на Русия Дмитрий Медведев току що обяви плановете си да изгради “град на иновациите” в Сколково. Този “технополис” трябва да бъде свободна зона, която да привлече най-големите таланти в света.

Има само един проблем, отбелязва Арон: “Внасянето на идеи и технологии от Запада е ключов елемент в “модернизацията” на Русия поне от времето на Петър Велики в началото на 18 в…Но Русия стриктно контролира какво се внася: машини и инженери, да. Но със сигурност не духа на свободната индустрия, иновации без административно “ръководство” и най-важното, стимулиране на смели, дори безочливи предприемачи, които могат да са сигурни, че ще притежават резултатите от труда си. Петър и неговите наследници са се опитвали да произвеждат плодове, без да обработват корените…Само човек, който е освободен от страха и надзирателите, може да изгради Силиконова долина. Такива хора днес се намират все по-трудно и по-трудно в Русия…Отвратени и изплашени от беззаконието и необузданата корупция…Руските предприемачи инвестират много малко в собствената си страна.

Това, което трябва да искат руснаците от нас, няма нужда да бъде крадено. Това са все неща, които ние трябва да празнуваме и пазим, но напоследък не го правим. Така че нека разменяме техните шпиони за наши. Но нека помним, че днес не е особена чест да бъдеш шпиониран от руснаците. Това е просто лош навик. Защото те вече не са ни равни, освен в областта на ядрените оръжия, които е малко вероятно някога да бъдат използвани. Страните, за които ние трябва да се тревожим, са тези, чиито учители, чиновници, спестители, инвеститори и новатори – не шпиони – ни побеждават посред бял ден в нашата собствена игра.

www.vsekiden.com

Не обичам никак да поствам статии, но тук не можах да се сдържа. Колко просто и ясно, типично по американски го е обяснил авторът.